Серията от удари на 17, 24 и 31 януари 2022 г. на хутите по обекти в ОАЕ представляват сериозна ескалация, която изисква емирството да гарантира пред чуждестранните инвеститори, че страната е безопасна. Освен потенциално превантивни удари в Йемен, Абу Даби, за да се защити от ново възникващата заплаха, вероятно ще прибегне до преоценка на стратегическата си мощ и начините за нейното подобряване. Това може да означава надграждане на отбранителните способности чрез партньорство със САЩ и проучване на дипломатически възможности за въздействие върху „Ансар Аллах“ чрез Иран. Събитията представляват предизвикателство както за Вашингтон, така и за Техеран, които имат ангажименти с петролната държава.
За администрацията на Байдън безпрецедентните операции през януари 2022 г. за пореден път предизвикаха въпроси относно политиките, приети в началото на миналата година относно Йемен. Най-важните от тях бяха за официално оттегляне на подкрепата за водената от Саудитска Арабия коалиция и премахване на „Ансар Аллах“ от списъка с терористични организации. Двете решения доведоха до нарастване на активността на хутите. Диалогът не беше стимулиран, което би следвало да подтикне САЩ да проявят по-настоятелен подход срещу „Ансар Аллах“. Такава политика е трудно да се реализира предвид съществуващите хуманитарни съображения и първоначални опасения, изразени от влиятелни групи за правата на човека. В резултат на агресията срещу Аби Даби е възможно способностите за прехващане на ракети от страна на ОАЕ да се подобрят с помощта на Вашингтон (Тел Авив не бива също да се изключва от уравнението). Ако операциите срещу хутите в Йемен продължават, то изграждането на допълнителни отбранителни способности и други мерки ще имат ограничаващ, но не и възпиращ ефект.
Всичко това е поредното предизвикателство за подхода на администрацията на Джо Байдън към региона и свързаните с това възприятия в рамките на ССПЗ относно ангажимента на Вашингтон към съществуващите партньорства в сферата на сигурността.
Заплахата от хутите също ще постави на изпитание отношенията между ОАЕ и Иран. Това се случва на фона на усилията на Абу Даби да подобри връзките си с Техеран. През декември 2021 г. съветникът по националната сигурност шейх Тахнун бин Заид Ал Нахиян се срещна с висши ирански служители в Иран, което сигнализира за намерение за подобряване на отношенията. По това време се появи информация, че Ал Нахиян е отправил покана до президента Раиси да посети ОАЕ. Преди атаките от януари 2022 г. ирански държавни канали твърдяха, че посещението ще се осъществи през февруари.
Ескалацията от страна на хутите, обаче може да възобнови напрежението. На този фон иранският външен министър призова ОАЕ и Саудитска Арабия да прекратят войната в Йемен след последните събития. Ден след първоначалната атака, организация, свързана с Корпуса „Стражи на ислямската революция“ (КСИР), публикува в Техеран банер, изобразяващ ракета, насочена към знамената на Саудитска Арабия и САЩ, но не и на ОАЕ. Подобни действия на подкрепа към „Ансар Аллах“ възобновяват анти иранските настроения в рамките на ССПЗ.
В същото време движението на хутите се представя като независим субект и правдоподобното му отричане от Иран дава възможност на ОАЕ да продължат своя двустранен ангажимент, независимо от събитията в Йемен. Освен това икономическите отношения с Техеран предоставят на Абу Даби потенциален източник на лост, който вероятно ще използва за деескалация на заплахата от бъдещи атаки.
Независимо от геополитическите разногласия, Дубай остава важен икономически център за Иран, със значителен брой ирански компании, работещи в страната. Въпреки че потвърждават спазването на международните санкции, ОАЕ са били многократно предупреждавани за неспазването им, като няколко субекта, опериращи в страната, са заподозрени в улесняване на дейности за избягване на санкционния режим.
Икономическият фактор е източник на [дипломатически] лостове за ОАЕ, които в отговор на атаките на хутите могат да реагират със затягане на ограниченията върху тези дейности. Такъв натиск може да доведе до използването на дипломатически канали, които да принудят Техеран да „подскажат“ на хутите да прекратят операциите. Това не би било безпрецедентно. тъй като Емирствата исторически са използвали дипломатическото си ангажиране с Иран, за да намалят напрежението, както през 2019 г., когато бяха ограничени свързаните с Иран операции срещу морските интереси на арабските монархии в Персийския залив.
Засега стратегическите връзки между Иран и Емирствата изглеждат незасегнати от последните събития. ОАЕ се въздържат от открита критика срещу Иран въпреки подкрепата му за хутите и изглежда се стремят към нормализация на отношенията с Техеран, независимо от политиката му към Йемен. Отсъствието на флаг на ОАЕ на банера, споменат по-горе, сигнализира за намерение за подобряване на връзките. Това също е малка, но значима разлика, която подчертава намерението на Техеран да разграничи Емирствата от Саудитска Арабия и САЩ, с оглед възстановяване на отношенията.
Докато последните събития трябва да се разглеждат предимно в контекста на конфликта в Йемен, потенциалът за по-широки последици в резултат на динамиката между Иран и ОАЕ се илюстрира от последните изявления на подкрепяни от Иран фракции в Ирак, които подкрепиха атаките. Свързаните [с фракциите] акаунти в социалните медии популяризираха инцидента като „победа“ за съпротивата.
В Ирак реториката за заплахи по отношение на ОАЕ не е необичайна и наскоро беше поставена в контекста на динамиката след изборите, на фона на конспиративни обвинения, че ОАЕ и държавите от Персийския залив са се „намесили“ в изборите през октомври 2021 г., за да дискредитират свързаните с Иран партии. Усилията на министър-председателя Мустафа Ал-Казими да подобри връзките с ОАЕ и Саудитска Арабия също предизвикаха отпор от твърдолинейни фракции, но това не доведе до атаки, засягащи интересите на ОАЕ. Изключение прави извършеното на 2 февруари 2022 г. нападение от малко известните до този момент Бригади на истинското обещание, за които се счита, че са свързани с иракския клон на „Хизбула“ – „Катаиб Хизбула“ („Бригадите на Хизбула“).
Траекторията на отношенията между ОАЕ и Иран може да има потенциално по-широко въздействие върху регионалната динамика и свързаните с нея заплахи. Последните могат да засегнат по-дълбоко интересите на ОАЕ. В краткосрочен план, дали планираното посещение на президента Раиси в емирството ще се осъществи или не през февруари, ще бъде важен показател за това как последната ескалация може да повлияе на процеса на нормализация. Засега стратегическите и икономически стимули от двете страни надделяват над всякакви ползи от ескалацията. Не бива да се забравят и опитите на Абу Даби да поддържа добри отношения и с Тел Авив, който изглежда готов за сътрудничество в областта на сигурността.
©„Приятели на Арабския свят“, 2022; Владислав Ропев
Всички права за публикуване на тази статия са запазени за „Приятели на Арабския свят“. Забранено е повторното публикуване или цитиране от нея, частично или изцяло, без получаване на пряко и предварително разрешение от Сдружението, с изключение на ограничени цитати, които отчитат принципите на научните изследвания, за конкретна образователна или изследователска цел, с необходимостта да се позовава на Сдружението като оригинален издател.